До мен дойде, подуши ме капризно,
а аз муцунка в твоята опрях,
нослето ми на бъзо близна...
луната кръгла чак ни завидя.

Погледна ме с очите си красиви,
искрици златни в тях видях,
размаха си опашката щастливо,
и после нежно каза "БАФ"!

"Баф, баф!"-отвърнах многословно,
и хукнахме в лудешки бяг,
любов се ражда-безусловно,
по пясъка златист на този бряг.