-

а всъщност
винаги била е със душа.
Б.

Това е, живот и... реалност!
Мисля, че всичко си има душа.

"Покорна, тиха и послушна,
в годините - приятелка добра,
ти винаги я мислеше бездушна,
а всъщност
винаги била е със душа.
Понякога си спомняше за нея,
за час я вземаше в ръце
подхвърляше я,
радваше и се набързо...
и пак във ъгъла -
самотно и захвърлено дете."

Тук се извисяваш по звучене до Андерсен.

()Поетесо!:))

Благодаря за високата оценка!
()Поете!:)))