Постинг
30.10.2009 15:01 -
Тъжна пролет
Сега е тъжна пролетта,
притихнала, от болка онемяла,
във сейф заключи своята душа-
над хоризонта, слънце не видяла..
Мираж ли бе, до не отдавна
или илюзия в сънуван сън,
затоплило я бе примамно,
а днес...е облачно навън.
И пак притихнала и онемяла
сама, с приятелката си тъга,
е, не за пръв път оцелява
ридаещата и душа.
За милостиня, никога не моли-
студът и зимата ще победи,
и облаците даже ще пребори
дори душата много да боли!
притихнала, от болка онемяла,
във сейф заключи своята душа-
над хоризонта, слънце не видяла..
Мираж ли бе, до не отдавна
или илюзия в сънуван сън,
затоплило я бе примамно,
а днес...е облачно навън.
И пак притихнала и онемяла
сама, с приятелката си тъга,
е, не за пръв път оцелява
ридаещата и душа.
За милостиня, никога не моли-
студът и зимата ще победи,
и облаците даже ще пребори
дори душата много да боли!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
