Постинг
16.01.2010 15:49 -
Душата на поета
Автор: smile999
Категория: Поезия
Прочетен: 811 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 18.01.2010 00:18
Прочетен: 811 Коментари: 4 Гласове:
4
Последна промяна: 18.01.2010 00:18
В лабиринта на чужди откровения,
загубих те в гъста мъгла.
Изплашена и плаха от призрачни видения
на силуети с маскирани лица.
Между тях те потърсих, но тебе те няма-
захвърлил бе маската с гняв
там нейде дълбоко, в мръсната яма
със смет от похот и грях.
По пътя си търсеше дълго душата,
изгубила вярата в Бог.
По улица тиха те върна съдбата
дочул бе гласът Му дълбок.
Какво е поетът без муза и вяра,
без нежност? Навярно е ням.
Феникс самотен, без обич изгаря,
но възражда се винаги сам.
загубих те в гъста мъгла.
Изплашена и плаха от призрачни видения
на силуети с маскирани лица.
Между тях те потърсих, но тебе те няма-
захвърлил бе маската с гняв
там нейде дълбоко, в мръсната яма
със смет от похот и грях.
По пътя си търсеше дълго душата,
изгубила вярата в Бог.
По улица тиха те върна съдбата
дочул бе гласът Му дълбок.
Какво е поетът без муза и вяра,
без нежност? Навярно е ням.
Феникс самотен, без обич изгаря,
но възражда се винаги сам.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
