Постинг
21.02.2010 18:58 -
Притихване
Притихва градът след такова обичане,
дори и липите с листа не шептят,
настъпил е час на нежно обричане
и гларуси палави в нощта не кръжат.
Притихва морето, изморено от тичане,
брегът замълчава плах и смутен,
парещи думи, прошепнато вричане-
палят ръцете ти всичко по мен.
Сърцата препускат, в надбягване палаво
дори и луната зад облак се свря,
звездиците мигат плахо, засрамено-
изригва вулкан от страст прекипял.
Невероятен и чувствен стих! Поздрави!
цитирайБлагодаря!Зарадва ме с коментара си!:)
цитирайПрелестна нежност!
цитирайМного нежно и чувствено!
цитирайПоздрави!
цитирайБлагодаря за милите коментари!
цитирайстих! Прекрасно!
http://best-picture.ucoz.ru/_ph/29/2/755487928.jpg
Б.
цитирайhttp://best-picture.ucoz.ru/_ph/29/2/755487928.jpg
Б.
Благодаря Бо!
Не успях да го отворя.
цитирайНе успях да го отворя.
"Притихва градът след такова обичане,
дори и липите с листа не шептят..."
цитирайдори и липите с листа не шептят..."
Мерси боку!:)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
