И гълъбите си говорят,
с крилe -
не с празни думи.
И никога не спорят
не лъжат,
и не е празно помеждуим.
И гълъбите
си мечтаят,
за обич,
и за нощи бели.
Сънуват -
виждат рая,
с крилe на ангели
към слънце
вечно полетели.
И гълъбите се обичат
без глас,
и те мечтаят,
и пеейки се вричат-
любов какво е
искат да узнаят.

Особено за липсващата празнота помежду им!
Б.

Изглежда на никой друг не се харесва този мой стих.:)

На мен също много ми харесва този стих...
Аз също знам, че гълъбите са създания,
които имат дори по-силна от човешката
чувствителност... А ти си го пресъздала
прекрасно, благодаря :):):)