Онази, силната, дето понесох на рамо,
да, Тя, превърна света ми в Голгота.
Безкрая си гравирах с мислите само,
а спомени в стомна подари ми живота.

И тогава... видях си душата сломена
от дъжда на желани копнежи...
приютих я в риза кенарена, Боже!
в свят само за двама, от Тебе избрани.

По пътя трънлив, с мъка преминах
с боси крака, до върха се изкачвах,
разпнати грешници нейде подминах
а Ти, там, на върха ме очакваше.

Дари ме с райски цветя от поляните,
брани от небесните райски градини,
кръвта ми изсъхнала, изчИсти по дланите
благослови ме, и после... замина!

В страданието е по- вярното познание за живота.
По пътя трънлив, с мъка преминах
с боси крака, до върха се изкачвах
!!!

Благодаря Гал!:-)

Светли мисли в гравюрата на утре-то:)))

В моята твърда главица, други няма Генче!Чак ме е яд на мене си понякога!:-)))

Дари ме с райски цветя от поляните,
брани от небесните райски градини,
кръвта ми изсъхнала, изчИсти по дланите
благослови ме, и после... замина!

Харесах ти непълните рими.
Майсторски ги намираш.

Благодаря за харесването!:-)

Браво, Вал!
Б.

Hubavo e tam na varha , nali ? A posledniat stih e napravo bojestven ! Prekrasno e , Val ! :)))

Благодаря Бо!:-)

Много ме радваш, благодаря ти!:-)

Благословено перото ти! Благословена и ти!

Хареса ми и като съдържание, и като изказ.
Поздравления! :)

Чул те Бог!:-)

Благодаря Ели!:-)

Бъди щастлива!

Благодаря за посещението и пожеланието!:-)

:)
харесвам!
ммммммммммммммммммммммммммммммммммммммм

Урааааааааааааа...обади се най-после!
Кво правиш Капито, що се губиш!
Цун по муцун!:-)))))))))))