Виж, слънцето от где наднича,
зад облаците любопитно.
С венец сега ще ги накичи
с дъга тъкана ситно, ситно.
И после, със усмивка златна
в зениците ми ще погледне,
и по челОто деликатно
ще ме целуне и ще блесне.
Ще милне със лъчи цветята
подали сънени главички,
ще стопли всичко по Земята-
тревички, пеперуди, птички.