Укроти се за малко, море!

Не блъскай скалите сърдито!

От болка и мъка ревеш,

в пяна превръщаш сълзите.

Укроти се, защо се гневиш?!

Сподели ми своята ярост!

По нозете погали ме и виж

танца на белите гларуси!

Укроти се и ми разкажи

своите приказки стари.

Колко мъка и колко съдби

с реките в теб са се вляли.

Укроти се за малко, море!

Бъди ми храм и причастие!

В теб влюбена съм от дете -

моя мъка, радост и щастие!