Не искам да идваш с вятъра нощем,
да рошиш косите ми, да целуваш очите -
брутално да късаш догмите, още
да сваляш отново за мене звездите!
Не искам да идваш тайно в нощта ми!
Не в сън и мечта, а в истина бяла.
да преобърнеш обратно света ми -
за мен да претърсиш Вселената цяла.
Не искам насън и в мечта да ме любиш,
твоята обич в рими да сричам.
В душата ми нежна, душа да загубиш.
Наистина искам да ме обичаш!

Е, в крайна сметка живият контакт е мното по-приятен. ;)

Хаха, ...благодаря ти! ;-)

Прекрасно е!
Поздрави!

как не съм прочел това прекрасно стихотворение досега? Че то е от сърце! И професионално написано!
Поздрави...
PS - не може то да е написано от 92-годишна баба; признай си, че си на 29 (огледалния образ)
Старият телескоп Пи-ер от Клуб "2х88"

Благодаря ви!
Извинете ме, от сърце!Не бях влизала много отдавна! :-)