Целуна ме капка дъждовна
по вятъра, пратеник твой,
прошепна ми думи любовни -
останах без сън и покой.

Разгони облаци сиви,
усмихна се синьо небе.
По росни тревици красиви
пристъпвам с боси нозе.

Събирам цветя от полето,
за теб ги сплитам, любов.
В реката ги пускам и ето,
изпратих ти обич и зов.

Чакам отново на прага,
прегърнала пак колене.
Към тебе мислите бягат -
препускащи, диви коне.