Не ме разпитвай как на теб се спрях,
с какво разпали огъня в душата!
Ще кажа мила с тебе че успях,
да се родя и литна в небесата!
Не ме разпитвай зими що делих
и под луната топлихме се двама...
Ти бе човека, с който споделих
живота с истината и измама.
Ще питаш ли защо ти обещах
сърцето си изстрадано всецяло?
Ти бе другаря с който аз мечтах
ДОБРОТО да ни стане наметало!
Ще ти го кажа без въпроси днес,
тъй както досега съм ти повтарял –
„за мен си ветровал на Еверест
и пламъкът ни мъките изгарял”!
Прости ми скъпа, слушай ми гласа –
„ти цялата си обич подари ми...
Не сътворихме двама чудеса,
но синове откърмихме любими”!
На твоя празник ще целуна аз
една ръка, от Бог благословена!
И нека са цветята тюркоаз
в гърдите, на една жена – ВСЕЛЕНА!
Стоян МИХАЙЛОВ
ТЪРГОВИЩЕ
05.03.2018