Постинг
22.02.2011 14:41 -
Тихата уличка
Автор: smile999
Категория: Забавление
Прочетен: 3446 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 22.02.2011 15:00
Прочетен: 3446 Коментари: 20 Гласове:
19
Последна промяна: 22.02.2011 15:00
Сама съм, но ми е усмихнато...
сутринта ще изгрея на една улица, която обичам, защото е тиха и спокойна.
Винаги съм търсила такова местенце, уют и топлинка.
Представям си я...онази покрай морската градина, с кестените.
През лятото обичам да вървя по нея, кестените са разлистили едни големи листа от двете и страни, а аз вървя като през тунел.
Горещо е, а не усещам жегата, листата ме пазят, лекият бриз откъм морето ме гали толкова нежно, както никой досега не ме е галил.Роши косата ми, повдига и полата ми, и ми шепне, че съм източно слънце - палавник немирен, винаги ме изненадва със закачките си
Връща ме в спомените, хлъзвам се по тях и се виждам през едно горещо лято, петнадесет-шестнадесет годишна.Лятото в което се влюбих за пръв път!
Той беше две години по-голям от мен, и се казваше Петьо.Живееше през няколко къщи от нашата.Знаехме се от деца, но през това лято се видяхме с другите очи, очите на големите.
Ходехме цяла компания от махалата на плаж.Цял ден тичахме и лудувахме по пясъка и във водата, но закачките ни вече бяха определено различни, един към друг.
Един ден Петьо ми каза, че ще ме чака следобед на входа на морската градина.
След плажа, по обяд се прибрах, изкъпах се на бързо и зачаках да наближи часа.Толкова бях притеснена...вадех дрехи, обличах - събличах, суетно се гледах в огледалото и все не се харесвах, сменях рокли, поли, блузи докато накрая облякох една жълта рокля с бели пеперуди по нея, и буквално излетях от в къщи.
Летях и по улиците, докато стигна мястото на срещата.
От тогава ги обичам тези улици край морската градина, с кестените и липите-прохладни, ухаещи на липов цвят, с този прекрасен бриз, тичащ заедно с мен.
Стигнах входа на морската градина.Петьо беше там, чакаше ме.Не беше от най-приказливите събеседници, само ме хвана за ръка и тръгнахме към кино "Благоев"
Имаше още доста време до началото на филма, който бяхме решили да гледаме и Петьо предложи да влезем в кафе- сладкарницата на БМФ (Български Морски Флот).
Докато той чакаше на касата да поръча това, което бяхме решили да пием, усетих как стомахът ми се обръща, сякаш обратно, причерняваше ми от притснение.Бързо излязох пред сладкарницата, минах отстрани, и...повърнах до едно дърво.
Обиколих през съседната уличка, и хукнах.Прибрах се в къщи.
Не казах нищо на мама и татко, легнах си в стаята и се завих през глава, та чак до сутринта.
Та, това е моята смешно -тъжна история с първата ми среща, която ми припомни тази тиха уличка с ласкавия морски вятър.
И ми е усмихнато сега, и ми е хубаво...само дето не може да ме вдигне на ръце този бриз и да ме завърти, защото...е само бриз, вятър, мираж...
сутринта ще изгрея на една улица, която обичам, защото е тиха и спокойна.
Винаги съм търсила такова местенце, уют и топлинка.
Представям си я...онази покрай морската градина, с кестените.
През лятото обичам да вървя по нея, кестените са разлистили едни големи листа от двете и страни, а аз вървя като през тунел.
Горещо е, а не усещам жегата, листата ме пазят, лекият бриз откъм морето ме гали толкова нежно, както никой досега не ме е галил.Роши косата ми, повдига и полата ми, и ми шепне, че съм източно слънце - палавник немирен, винаги ме изненадва със закачките си
Връща ме в спомените, хлъзвам се по тях и се виждам през едно горещо лято, петнадесет-шестнадесет годишна.Лятото в което се влюбих за пръв път!
Той беше две години по-голям от мен, и се казваше Петьо.Живееше през няколко къщи от нашата.Знаехме се от деца, но през това лято се видяхме с другите очи, очите на големите.
Ходехме цяла компания от махалата на плаж.Цял ден тичахме и лудувахме по пясъка и във водата, но закачките ни вече бяха определено различни, един към друг.
Един ден Петьо ми каза, че ще ме чака следобед на входа на морската градина.
След плажа, по обяд се прибрах, изкъпах се на бързо и зачаках да наближи часа.Толкова бях притеснена...вадех дрехи, обличах - събличах, суетно се гледах в огледалото и все не се харесвах, сменях рокли, поли, блузи докато накрая облякох една жълта рокля с бели пеперуди по нея, и буквално излетях от в къщи.
Летях и по улиците, докато стигна мястото на срещата.
От тогава ги обичам тези улици край морската градина, с кестените и липите-прохладни, ухаещи на липов цвят, с този прекрасен бриз, тичащ заедно с мен.
Стигнах входа на морската градина.Петьо беше там, чакаше ме.Не беше от най-приказливите събеседници, само ме хвана за ръка и тръгнахме към кино "Благоев"
Имаше още доста време до началото на филма, който бяхме решили да гледаме и Петьо предложи да влезем в кафе- сладкарницата на БМФ (Български Морски Флот).
Докато той чакаше на касата да поръча това, което бяхме решили да пием, усетих как стомахът ми се обръща, сякаш обратно, причерняваше ми от притснение.Бързо излязох пред сладкарницата, минах отстрани, и...повърнах до едно дърво.
Обиколих през съседната уличка, и хукнах.Прибрах се в къщи.
Не казах нищо на мама и татко, легнах си в стаята и се завих през глава, та чак до сутринта.
Та, това е моята смешно -тъжна история с първата ми среща, която ми припомни тази тиха уличка с ласкавия морски вятър.
И ми е усмихнато сега, и ми е хубаво...само дето не може да ме вдигне на ръце този бриз и да ме завърти, защото...е само бриз, вятър, мираж...
стана ми едно такова носталгично...спомних си онази топка в стомаха, първата.И усетих бриза...
Какво стана с Петьо?
цитирайКакво стана с Петьо?
benra написа:
стана ми едно такова носталгично...спомних си онази топка в стомаха, първата.И усетих бриза...
Какво стана с Петьо?
Какво стана с Петьо?
Ами, това беше първата ни и последна среща.
Виждали сме се, знам, че се ожени преди мен, и доколкото разбрах е разведен.Но от поне 20 години не съм го срещала.А може и да сме се виждали, а да не сме се познали.Знам ли...живот.:-)))
Вал , аз от форма не разбирам ( имай търпение, Женка ще си каже тежката дума на учителница)_, ама идеите ги хващам бързо : брей , колко си притеснителна !?!?!?!? :))))- дано не си такава вече ! чувствителна си и обичаш да мечтаеш , а това е прекрасно - дало е хубавите цветове на характера ти .
Мисля , че разказа е много добър като за първи опит....може би въведението има нужда от малка преработка и ще бъде още по-добро ! :)))
цитирайМисля , че разказа е много добър като за първи опит....може би въведението има нужда от малка преработка и ще бъде още по-добро ! :)))
karaiany написа:
Вал , аз от форма не разбирам ( имай търпение, Женка ще си каже тежката дума на учителница)_, ама идеите ги хващам бързо : брей , колко си притеснителна !?!?!?!? :))))- дано не си такава вече ! чувствителна си и обичаш да мечтаеш , а това е прекрасно - дало е хубавите цветове на характера ти .
Мисля , че разказа е много добър като за първи опит....може би въведението има нужда от малка преработка и ще бъде още по-добро ! :)))
Мисля , че разказа е много добър като за първи опит....може би въведението има нужда от малка преработка и ще бъде още по-добро ! :)))
Благодаря ти от сърце karaiany!В полза са ми такива коментари.Ще чакам с нетърпение и на останалите.:-)
Чувствата и порива се открояват и запомнят!
Поздравления и от мен,Вал!
Б.
цитирайПоздравления и от мен,Вал!
Б.
kalin8 написа:
Чувствата и порива се открояват и запомнят!
Поздравления и от мен,Вал!
Б.
Поздравления и от мен,Вал!
Б.
Благодаря за хубавите думи Бо!:-)
Неслучайно е казано, че първата любов не се забравя.
Уж нищо не е имало, а остава вечно жив спомен...
Разказвай, Усмивчице... :)))
цитирайУж нищо не е имало, а остава вечно жив спомен...
Разказвай, Усмивчице... :)))
tryn написа:
Неслучайно е казано, че първата любов не се забравя.
Уж нищо не е имало, а остава вечно жив спомен...
Разказвай, Усмивчице... :)))
Уж нищо не е имало, а остава вечно жив спомен...
Разказвай, Усмивчице... :)))
Благодаря Ели!
Давате ми кураж да пиша проза.А имам толкова много да разказвам...:-)))
Разказваш нещо много съкровено, Валя.
Чу
цитирайЧу
10.
анонимен -
Личните истории най-много докосват хората,
22.02.2011 20:17
22.02.2011 20:17
защото са сходни за всички. Много добро разкажче.
цитирайИ прозата понякога е поезия.
Поздрав!
цитирайПоздрав!
4udovi6teto написа:
Разказваш нещо много съкровено, Валя.
Чу
Чу
Може пък да е измислица...:-))))))))))
kushel написа:
защото са сходни за всички. Много добро разкажче.
Благодаря ти Куш!
Радвам се, че си тук!И на теб ще кажа, че е разказ само.:-)
chergligan написа:
И прозата понякога е поезия.
Поздрав!
Поздрав!
Благодаря ти Коста!:-)
15.
alhimik1 -
Най-добрата проза се пише от поети и най-добрите драматурзи са поети! спр. световната история на...
23.02.2011 09:12
23.02.2011 09:12
Здрасти, Вале...няколко пъти го четох...за първи опит е добро, даже много добро.:)
Но ми се струва че нещо ми убягва от погледа...има известна тенденциозност или избързване... в разкриването на този най-чист и най-вълнуващ миг, особено за момиче от онези, наши, не сегашни;) времена, истина ти казвам, мило...когато един поглед в час, през чин, ни правеше безмерно щастливи и всичко друго потъваше в мъгла...мъглата на онова мъгливо и все още неосъзнато привличане на телата...химията на любовта...кипенето на хормоните в кръвта хе хе стана есе, прощавай...та тогава го наричахме..."тръпка", помниш нали.;)
Така че смело се "бухай" в студените води на прозата...все пак да цитирам един прияте: "В разнообразието е солта на живота"...Успех! Тук имаш много приятели.:)))
цитирайНо ми се струва че нещо ми убягва от погледа...има известна тенденциозност или избързване... в разкриването на този най-чист и най-вълнуващ миг, особено за момиче от онези, наши, не сегашни;) времена, истина ти казвам, мило...когато един поглед в час, през чин, ни правеше безмерно щастливи и всичко друго потъваше в мъгла...мъглата на онова мъгливо и все още неосъзнато привличане на телата...химията на любовта...кипенето на хормоните в кръвта хе хе стана есе, прощавай...та тогава го наричахме..."тръпка", помниш нали.;)
Така че смело се "бухай" в студените води на прозата...все пак да цитирам един прияте: "В разнообразието е солта на живота"...Успех! Тук имаш много приятели.:)))
То и прозата без душа не става,Валя.За това и тя не е за всеки:))Пиши - получава ти се...според мен де:)) Хубав да ти е денят!!
цитирайalhimik1 написа:
Здрасти, Вале...няколко пъти го четох...за първи опит е добро, даже много добро.:)
Но ми се струва че нещо ми убягва от погледа...има известна тенденциозност или избързване... в разкриването на този най-чист и най-вълнуващ миг, особено за момиче от онези, наши, не сегашни;) времена, истина ти казвам, мило...когато един поглед в час, през чин, ни правеше безмерно щастливи и всичко друго потъваше в мъгла...мъглата на онова мъгливо и все още неосъзнато привличане на телата...химията на любовта...кипенето на хормоните в кръвта хе хе стана есе, прощавай...та тогава го наричахме..."тръпка", помниш нали.;)
Така че смело се "бухай" в студените води на прозата...все пак да цитирам един прияте: "В разнообразието е солта на живота"...Успех! Тук имаш много приятели.:)))
Но ми се струва че нещо ми убягва от погледа...има известна тенденциозност или избързване... в разкриването на този най-чист и най-вълнуващ миг, особено за момиче от онези, наши, не сегашни;) времена, истина ти казвам, мило...когато един поглед в час, през чин, ни правеше безмерно щастливи и всичко друго потъваше в мъгла...мъглата на онова мъгливо и все още неосъзнато привличане на телата...химията на любовта...кипенето на хормоните в кръвта хе хе стана есе, прощавай...та тогава го наричахме..."тръпка", помниш нали.;)
Така че смело се "бухай" в студените води на прозата...все пак да цитирам един прияте: "В разнообразието е солта на живота"...Успех! Тук имаш много приятели.:)))
Добро и светло утро Доки-Кроки!
Щастлива съм, че имам такива стойностни коментари от стойностни хора, на които държа, и които уважавам, на първо място, като личности и не на последно, като творци!
Да сте ми здрави и щастливи!
А за моите първи крачки в прозата, благодаря за подадените ръце!
Ще ме учите на живо, по-лесно се възприема.
Хубав ден!:-)))
ivanna4ev написа:
То и прозата без душа не става,Валя.За това и тя не е за всеки:))Пиши - получава ти се...според мен де:)) Хубав да ти е денят!!
Всяка подадена ръка ми е ценна!
Благодаря ти от сърце!:-)
Дали не можеш да го засилиш малко на югозапад от тебе?
цитирайzefpet написа:
Дали не можеш да го засилиш малко на югозапад от тебе?
Колко му е, той харесва такива души, като теб!:-)))
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
