Малката Аля, потърка очи с юмручета, протегна се и погледна към прозореца.Слънцето вече се показваше над покрива на съседната къща.Сякаш и се усмихваше и казваше:
„Хей, момиченце сънливо,
погледни навън света,
вече пее всичко живо,
и пчелички, и цветя!”
Слезе от леглото и изтрополи с боси крачета до прозореца.Ех, че е хубаво…татко вече поливаше цветята в градината, а мама беше заминала на работа.
Откакто се върна от операцията, той се грижеше за домакинството.Мама казваше, че единият трябва да работи и тръгваше рано-рано за работа, още преди да се събуди Аля.Тъгуваше за нея, но татко не я оставяше дълго да остава с тази тъга.Беше тих, и добър, с нежен глас и очи, като кадифе.Всички казваха, че прилича на него, с топлотата на неговите очи и глас.
Постоя още малко на прозореца, и когато татко влезе, го прегърна през врата, каза му „Добро утро, татенце!Обичам те!”.Изми се, и седна на малкия стол.Всяка сутрин татко сплиташе косата и на две плитки, и и разказваше приказка, или някоя смешна историйка от неговото детство.Всички завършваха хубаво и те се смееха с глас.
Така започваше почти всеки ден.
Дойде есента и Аля тръгна на училище.Нямаше още седем години, рожденият и ден беше през декември, и беше най-малката и дребна на ръст в класа.Почти никой не я забелязваше, освен учителката по пеене.В час по пеене я караше да изпее някоя песен и тя пееше песните, които беше научила от старата баба - "Рябинушка", " Ой, цветёт калина", и много частушки.
Баба Нина беше майката на дядо и.Много възрастна, но добра жена.
Аля обичаше посещенията в нейната къща.Винаги имаше бонбони, сладкиши и ароматен чай, с които баба Нина ги черпеше.Голяма спалня, с покривка от дантела, плетена на ръка, и огромни пухени възглавници, на които така и се искаше да полегне...Толкова беше уютно и хубаво при нея…
Много често, Аля молеше баба Нина да и чете, или рецитира стихове на онези поети, които баба много обичаше, и за които разказваше с часове.
"В чужбине свято наблюдаю
Родной обычай старины:
На волю птичку выпускаю
При светлом празднике весны.
Я стал доступен утешенью;
За что на бога мне роптать,
Когда хоть одному творенью
Я мог свободу даровать!"
Пушкин


"Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты..."
Пушкин


Това бяха две от любимите и стихотворения.
Много често, когато мама и татко бяха заети, оставяха Аля при баба Нина, и това беше празник за нея.Вечер, когато идваха да я вземат, не искаше да си тръгва, или си тръгваше с неохота.Сега вече, като пораснало момиче, като ученичка посещенията при баба Нина бяха се разредили и това много натъжаваше детето.
Един следобед, Аля седеше в къщи на масата и пишеше домашното си, а татко четеше вестник на другия край.На вратата се почука.Беше голмият братовчед Ники, който живееше в къщата на баба Нина.
Беше тъжен и тих.Поздрави с "Добър ден, и каза, че баба Нина се спънала на стълбите, паднала и си счупила крака.Лежала 2 дни в болница, и тази сутрин, по изгрев е издъхнала в съня си.
Говореха тихо с татко, но Аля, навела главица над тетрадката чу всичко.
Буквите, които беше написала в новата тетрадка, се размазаха, и малки сълзи, като кристални капчици падаха по белият лист.Бръкна в джобчето на рокличката си, и напипа с пръсти едно копче от седеф, което беше намерила на килима, при последното посещение при баба Нина.Стисна го и тихичко запя "ЧЕРЁМУХА.".Татко стана, протегна ръце, и Аля се сгуши в тях, като малко врабче.


 

Всеки истински човек, крие по някой скъп спомен от близките му хора, по " едно копче от седеф", благодаря !

Тъжно, но много хубаво разказано!

Наистина е много добре написано. Прав е Христо. Поздрав!

Докосна ме! Хареса ми!
Поздрави, усмивчице!:)))

Задушевен разказ за красивото в живота и за добрите хора!
Поздрав!

Благодаря ви!Не съм много опитна в прозата.Радват ме вашите коментари!