Там, под старата смокиня,

ме целуна на шега.

Бях със роклята си синя,

помня го, като сега.

Каза ми, че съм красива

с тази рокля на цветя,

колко много ми отива,

как усмихвам ти деня.

На метличина, че ти приличам,

синя, във узряла ръж.

Колко много ме обичаш...

а си станал вече мъж.

Аз усмихвам се чаровно

и те виждам с поглед нов.

На момчето, безгреховна,

давам цялата  любов!