Постинг
01.05.2010 06:36 -
Къде ли ми я скриха...
От дъгата пъстрото обрах- килимче изтъках от цветовете. В шепите си слънцето събрах по пътя ми към теб да свети.
От морето синьото изпих, зеленото го пръснах по полята, от цветята аромат попих и го разнесох щедро над земята.
От децата, смях си взех усмивки - те сами ми подариха, тишината, от нощта приех, а любовта...къде ли ми я скриха?!
От любовта не се краде,защото тя е крадлата и първа си взима каквото и хареса...
Но защо ли,обрания е толкова щастлив...?Поздрави!
цитирайНо защо ли,обрания е толкова щастлив...?Поздрави!
От такъв обир, никой не се оплаква!:)
цитирайЧудесно стихче,Вал!
Б.
цитирайБ.
Много ме радваш!:)
цитирайPozdravi!
цитирайБлагодаря за присъствието!Радвам се, че хареса!
Поздрав и за теб!:)
цитирайПоздрав и за теб!:)
Щом е отворено сърцето ти, тя сама ще те намери!
цитирайПоздравления !
цитирайmamas, konstant7 благодаря ви за милите коментари и прочита!:)
цитирайМного е хубаво!:)))
цитирайБлагодаря от сърце!:)
цитирайНяма да е за дълго:))
Поздрав!
цитирайПоздрав!
Разбирасе, че няма.Кой може да направи такова нещо на една smile?!;)))
цитирайА любовта или идва или не. Тя избира това, ние не можем да я докоснем дори с пръст, ако тя не ни позволи.
цитирайТака е, усеща се със сърцето, без докосване!;):)
Благодаря!
Поздрави и усмивки за теб!:)
цитирайБлагодаря!
Поздрави и усмивки за теб!:)
Тренираш добре!
цитирайБлагодаря!
Няма спиране!;):)
цитирайНяма спиране!;):)
Много хубаво! Поздрави!:)
цитирайБлагодаря!
Поздрави и за теб!:)
цитирайПоздрави и за теб!:)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
