Заведохме нашата принцеска на почивка в Балкана и тя си намери котенце.Три дни не престана да играе с него и резултата беше потресаващ...за майка и естествено.:)))Цялата в обриви, но щастлива.






 


Намерих котаче с тънко мустаче,
самичко на двора стои,
погледна копнежно, измяука ми нежно
с опашка дори поздрави.
"Ела" му пошушнах, и после го гушнах
под анцунга бързо го скрих.
То сгуши се сладко, помърка за кратко-
красавец май си открих.
Мина се време, котачето дреме,
а мене...корем ме сърби.
То пак си помърква, дори си похърква-
но с бубички май се сдобих.

Важното, че принцеската е била щастлива, а бубичките ще се преживеят!:)))
Усмихна ме много с това стихче, Усмивчице!:)))

То трябваше да е цяла поема, такива изживявания бяха за всички...но наистина, най-важното е, че тя беше щастлива и се наигра на воля.