Постинг
24.10.2010 11:45 -
Душата на поета
В лабиринт от чужди откровения,
загубих те в гъста мъгла.
Изплашена и плаха
от призрачни видения
на силуети с маскирани лица.
Между тях те потърсих,
но тебе те няма -
захвърлил бе маската с гняв...
там нейде дълбоко,
в отпадъчна яма
препълнена с похот и грях.
По пътя си търсеше дълго душата
изгубила вярата в Бог.
По улица тиха те завърна съдбата,
дочул бе гласът Му дълбок.
Какво е поетът без муза и вяра,
без нежност, навярно е ням.
Феникс самотен без обич изгаря,
но изправя се винаги сам.
загубих те в гъста мъгла.
Изплашена и плаха
от призрачни видения
на силуети с маскирани лица.
Между тях те потърсих,
но тебе те няма -
захвърлил бе маската с гняв...
там нейде дълбоко,
в отпадъчна яма
препълнена с похот и грях.
По пътя си търсеше дълго душата
изгубила вярата в Бог.
По улица тиха те завърна съдбата,
дочул бе гласът Му дълбок.
Какво е поетът без муза и вяра,
без нежност, навярно е ням.
Феникс самотен без обич изгаря,
но изправя се винаги сам.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол