Боли.
Така боли от тази 
мъгла-
и градината тъжно 
притихва.
Плаче вече старата 
бяла върба,
дори слънчогледът 
не ми се усмихва.
Недей...
не мисли, че това е 
сълза,
той...вятърът май 
я донесе-
по клепачите
то е само роса
от мъглата... после сам 
я отнесе.
Боли...
а казват, че ТЯ е 
магия,
мелодия, 
унес, 
захлас...
а болката,
как да я скрия?!
Вече и слънцето 
не свети за нас!

Великолепие!!!
Поздрави!
Б.

душата ме боли,
ръцете късат миналото,
объркана съм,
навярно съм и омагьосана,
не искам да боли,
искам да забравя,
вятъра да отнесе мъглата,
в която съм като в заблуда,
слънчев лъч с усмивка,
да огрее моето лице
и да ме събуди от съня.
привет
жоро
усмивка дай ми

Благодаря Бо!Винаги ми даваш сили!:-)

Чудесен си Жоре!Успяваш да ме усмихнеш!:-)

Красиво си я изпяла, Валя!
Поздрав! :)

Добро утро и светъл ден Ели!Всъщност, за теб, спокойна вечер!:-)

Болката понякога е ценна, показва ни, че сме живи.

Пуста болка - в нея най- боли !

А когато е споделена , сякаш pо-малко боли !




"не мисли, че това е
сълза,
той...вятърът май
я донесе-
по клепачите
то е само роса
от мъглата... после сам
я отнесе...."



Много красиво , Вал !

Ако няма болка, няма да оценим блаженството.
Благодаря ти dedenze!:-)

Да, когато е споделена...
Спокойна нощ Ади!:-)