:) Дали ще раздели шоколадчето? :)))))))))))

То, бебето няма да има зъби.Въпреки, че взеха да се раждат вече и със зъбчета.:-)))

То няма да има, ама ще му дойде ли на ума на големия човек? :)))) А по-интересно е дали ще му се дава от шоколадчето:))))) Егоизма не е хубаво качество, ама и дащноста си носи опасности. Някога големия беше "нахранил" малкия, само че малкия бе още в кошче, та се наложи да дежуря :))))))

Виж сега, Жени...четохме с малкия Иван стихчето за щъркела, в блога на gothic, и на мен ми "тръгнаха" тези думички и ги написах на примависта.А Иван-младши не е изобщо стиснат, само му се иска бебе да му родят мама и тати.Та...заради него го написах това.Иначе, всичко дава детето, само да има бебе, обаче те нещо не чуват.:-)))

:) Ами след теб аз надникнах при готик и прочетох там коментара ти :) И се сетих как големия/2год/ дащно напълни устата на малкия с шоколад, докато съм била в кухнята, защото "това в шишето/биберона/, било голяма гадост", а пък той имал много шоколад, та щял да стигне и за двамата. :))))))))
Ти, със стихотворението ти, ме върна и към друга случка, но от двете си избрах тази, с шоколада. :))

Поздравления за стихчето!
Чудесно!
Б.

О, и моите синове, когато бяха малки правеха такива опасни неща.Трябва да ги напишем тези страшно-забавни историйки, това е добра идея.:-)))

Поздрави, Бо!Прекрасен почивен ден!:-)))

Аз съм тук от пролетта-
вече мога да чета,
щом поискаш нещо ти от мен -
всякак ще се сбъдне -
нали затова съм аз роден?!
Малко бебешонче ще ти дам
и оттам нататък се оправяй сам! :)

Щърко щедър дългокрак,
пак потракваш "трака-трак",
бързо тука долети,
бебенцето донеси!
(или"и едно кафе сипи", че ми се допи кафе)!;-)))))))))))))))))))))

Хубаво... щърко-стихче!... :))

Поздрав, и за теб!:-)))