Вятърко, защо лудуваш,

рошиш ме и ме целуваш
и над босите нозе -
роклята ми на лале.
Раменете ми прегръщаш,
на момиче ме превръщаш,
във ръцете ти се губя -
искаш в тебе да се влюбя.
Попалувай - прегърни ме
и към рая понеси ме!
Уж игра е, а съм в плен -
палиш кожата по мен!
Твоя ще съм дни и нощи -
запази ме дълго още.
Този флирт е тъй опасен...
вече стана ли ти ясен?!