Но не мога да рисувам, ходя с развързани цървули, насън и наяве, бъркам принцесите и жените, затъвам в пясъци и вълни, пия вино вместо кафе, задрямвам само когато магарето ми спре на мост, очилата са ми зад очите, а приказките са ми реалити шоу. Остава само панамката, но тя падна в Крокодилската река и отплава обратно на течението, за да ме оставят на мира щракачите...Моля, по аналогия всеки да припознае себе си, за да живее чудното стихотворение на Усмихчето!

лошо без панамка, може да слънчаса една умна глава.А при ламите и повече панамки трябват...
А, да видим сега кой как ще се припознае!

Браво!