Прегърна залезът морето

в черупка мидена въздишката му скри,

поръси златен прах в небето -

денят зад хълма сгушен вече спи.

Блаженна, мека тишина,

роса по миглите кристално свети,

ръката ми е в твоята ръка-

а устните реки от нежност слети.

Очакване, превърнато в копнеж,

нощта мечтана - приказно - вълшебна

посипана с воал от скрежна нежност -

нощ сакрална, първа и...последна.