Една сълза,  превърната в море от чувства  и усещане преляла, една сълза  по мъжкото лице илюзии  от пясък бе заляла. Едно море  събрано в две очи- ту бурно,  ту копнежно мило. Едно море въздиша и мълчи, разлива се,  и сякаш не е било.

Твоят Маймун за туй стихче трябва да скочи от палмата, да се фърли в морето и да ти оплете най-хубавото венче от кафяви и зелени водорасли, да те закичи за хубост - и да ти рече: - Обичам те! :-)))))))))))))
Сетне да ти накъса банани и мандарини за лека закуска!
Чю

Ти си, най-лиричното чудовище...
Добро да ти е утрото, с най-хубавия фреш от обич и красота!

Ей, най-после и мъжките сълзи са възпяти :))))))
Трябва по-често да ги караме да плачат :))))
Гуш!

Не по-често...непрекъснато!;-)))

а така !
Нека им ! :))))))))