Разсърди се лошо небето,
сбърчи вежди, и ето,
замята светкавици страшни,
и дъжд над улици прашни.

Развълнува се даже морето,
"Защо ли се сърди небето?"-
подгони бързо вълните,
с плясък разсъни скалите.

Вятърът хитро се смее,
флиртува, с вълните дивее,
на морето косите разроши,
а небето...да си задава въпроси!

за едни флирт,
за друг въпросите :)))))))))))
Поздрав, Валка

Пу, за мен първото!;-)))))))))

Ветровита, флиртовита Валке... :))

Здравея-вея-веяяяяяяя...:-)))))))))))))

Хубаво го бях завързал в кожената торба...
Защо ли се съгласих да го пусна?
Поздрави за стихчето, Вал!
Б.

Ще трябва по-здрава торба да направиш, много е палав!:-)))

до Цариград се стига,
там на гости небето отива!
Знае си, че вятъра не струва
и освен да флиртува,
нищо друго не ще стори...
А, да! И ще бърбори!
;)))

Лелееее , това море чак страшно , Вал !
Напомни ми преди години , когато живеех близо до океана , беше толкова шумно по време на буря , едва заспиваш...чак страшно...
А стихото си го бива , дори много. Харесах ! :))))))

Народа е казал, "Който много говори, малко работа върши!"Та и вятъра...:-)))

Благодаря ти, karaiany!:-)

Много е хубаво - щом има море и небе :)))

Защото, обикновено ме връхлитат заедно.:-))))))

Закачливо, флиртуващо, еди какво си...
Харесах без да задавам въпроси! :)

Радвам се на всеки нов, добронамерен приятел, особено, ако се разбираме без въпроси!:-))))))